Кои са най-съществените промени в новия Закон за марките и географските означения?

Бележка: Надяваме се този прочит на новия Закон за марките и географските означения (макар и по-формален), да е полезен на всички колеги-дизайнери, които се занимават активно с брандинг и създаване на запазени марки.

Автор: Адвокат Красимира Кадиева
(официален легален партньор на Българска Дизайн Група )
__

В брой 98 от 13 декември 2019 г. на Държавен вестник е обнародван новият Закон за марките и географските означения (ЗМГО), който беше приет от Народното събрание на 28 ноември 2019 година. Законът влиза в сила три дни след обнародването му. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет следва да приеме подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. До приемането им се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за марките и географските означения, доколкото не противоречат на закона.
Новият ЗМГО е приет във връзка с ангажимента на Република България да транспонира в националното законодателство Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките. Освен това, се привежда законодателството в съответствие и с изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

I. Приложно поле

Новият ЗМГО се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила, както и за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила.

II. Промени касаещи марките

1. Промяна на дефиницията за марка

Една от най-важните промени е свързана с изменението на дефиницията за марка. Съгласно новия закон „марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци“.
В определението на марка е отпадало изискването за графично представяне на марката, каквото изискване беше залегнало в отменения Закон за марките и географските означения. Съгласно новия закон е допустимо марката да бъде представена по всеки един начин, който позволява чрез използването на общодостъпна технология да бъде възпроизведена по ясен, точен, автономен, лесно достъпен, разбираем, устойчив и осезаем начин. С премахването на изискването за графично представяне на марката се предоставя възможност да се регистрират нови видове марки, като например мултимедийни марки, холограмни марки, марки съдържащи движение и други видове марки, стига заявителят да може да представи заявената за регистрация марка във всякаква подходяща форма, като се използват общодостъпни технологии, стига тя да може да бъде възпроизведена в регистъра по ясен, точен, самостоятелен, лесно достъпен, разбираем, траен и обективен начин, за да се даде възможност на компетентните органи и обществеността да определят ясно и точно предмета на защита, предоставена на нейния притежател.

2. Какви са промените в абсолютните основания за отказ?

2.1 Предвидено е, че не се регистрира знак, който се състои изключително от формата на стоката или друга характеристика, която произтича от естеството на самата стока; формата на стоката или друга характеристика, която е необходима за постигане на технически резултат и формата на стоката или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоката. При отменения Закон за марките и географските означения забраните са само относно формата. Добавянето на „друга характеристика“ е продиктувано от премахването на изискването за графично представяне.

2.2 Разпоредбите на чл.11, ал.1, т.12, 13 и 14 съдържат препратка към законодателството на Европейския съюз и международните споразумения, предвиждащи закрила съответно на географските означения, храните с традиционно специфичен характер и традиционните наименования за вина.

2.3 Въведено е ново основание за отказ на абсолютни основания, съгласно което се отказва регистрацията на марка, която се състои от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни актове, по които Република България и Европейският съюз са страна, предвиждащи правна закрила на сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или близко свързани видове.

3. Какви са промените в относителните основания за отказ?

3.1 Една от промените е свързана с марката, ползваща се с известност, като се разширява обхватът на закрила освен за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка, ползваща се с известност, е регистрирана, също така и за идентични и сходни стоки и услуги. Също така, при отменения Закон за марките и географските означения, марката трябваше да се ползва с известност на територията на Република България, докато в новия ЗМГО марката следва да се ползва с известност на територията на Република България, или в случаите на марка на Европейския съюз – на територията на Европейския съюз.

3.2 Въведени са някои нови разпоредби предоставящи възможност опозиция да бъде подадена от:

• действителния притежател на марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение;
• търговец, когато заявената марка се състои или съдържа фирмата му, която е използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги;
• оправомощено съгласно съответното законодателство лице, когато използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно регистрирано географско означение.

3.3 Накрая, следва да бъде обърнато внимание и на чл.12, ал.4, който е изменение на чл.12, ал.6 от отменения Закон за марките и географските означения. Съгласно чл.12, ал.4 от новия ЗМГО „при опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, не се регистрира марка, когато тя е идентична или сходна на нерегистрираната марка и е предназначена за стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които нерегистрираната марка се използва, и във връзка с които за нея е подадена заявка за регистрация, при условие че нерегистрираната марка е действително използвана преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка и това използване продължава до подаването на опозицията.“

4. Други промени

4.1 Действие на изключителното право: Изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

4.2 Разширяване на информацията за заявки и регистрации на марки в Държавния регистър: Информацията за заявки и регистрации на марки в Държавния регистър на марките се разширява като се съдържа и информация за оттегляне на заявката, за прекратяване на производството по заявката или за отказ съгласно чл. 47, ал. 3; информация за разделяне на заявката; информация, че марката е регистрирана в резултат на доказана придобита отличителност за част или за всички стоки или услуги от МКСУ, за които е била заявена; информация за подновяване на регистрацията на марка; информация за прекратяване действието на регистрацията на марка; информация за подадена опозиция – дата на подаване, име и адрес на лицето, подало опозицията, решение по опозицията; информация за образувани производства за отмяна или заличаване на регистрацията на марката – датата на подаване, искател, решение; информация за отмяна на регистрацията на марка и датата, от която поражда действие; информация за заличаване на регистрацията на марка; информация за заместване на регистрацията на марка с международна регистрация; информация за промяна на името и/или адреса на заявителя, съответно на притежателя на марката, прехвърляне, лицензионен договор, обезпечение, принудително изпълнение, особен залог, несъстоятелност и др.

4.3 Претенция за конвенционен приоритет: Претенцията за конвенционен приоритет трябва да е направена с подаване на заявката, като са посочени датата и страната на предходната заявка и е заплатена държавна такса за приоритет. В двумесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят следва да представи приоритетен документ, издаден от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка. При отменения Закон за марките и географските означения претенцията за конвенционен приоритет трябваше да е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката, а приоритетният документ следваше да бъде предоставен в тримесечен срок от подаване на заявката, както и таксата за приоритет се заплащаше в този срок (3 месеца от подаване на заявката).

4.4 Претенция за изложбен приоритет: Претенцията за изложбен приоритет трябва да е направена с подаване на заявката, като са посочени датата на излагане и страната, в която е организирана изложбата, и е заплатена държавна такса за приоритет. В двумесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят следва представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка. При отменения Закон за марките и географските означения претенцията за изложбен приоритет трябваше да е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката, а документ издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка следваше да бъде предоставен в тримесечен срок от подаване на заявката. Също така, таксата за приоритет се заплащаше в тримесечен срок от подаване на заявката.

4.5 Срок за подаване на възражения: Съгласно чл.51, ал.1 от новия ЗМГО, когато има подадена опозиция, възражение срещу регистрацията на марката или срещу признаване действието на международната регистрация на марка на територията на Република България на основание чл. 11, а за колективните и сертификатните марки – и на основание чл. 39, ал. 5, съответно чл. 40, ал. 4, може да бъде подадено до приключване на производството по опозиция.

4.6 Възможност за възстановяване на платена държавна такса: При депозиране на споразумение в производство по опозиция, съгласно чл. 57, ал. 3, лицето, което е подало опозицията има право да изиска да му бъде възстановена половината от платената държавна такса.

4.7 Възможност за разделяне на заявката: Възможността за разделяне на заявката при подадена опозиция не беше уредена в отменения Закон за марките и географските означения. В новия ЗМГО е предвидено, че когато е подадена опозицията срещу част от стоките или услугите на заявката за регистрация на марка, в периода след изтичането на срока по чл. 52, ал. 1 и преди изтичането на срока по чл. 57, ал. 6 заявителят може да поиска разделяне на заявката. Предмет на отделно обособената заявка могат да бъдат само неоспорваните в опозицията стоки и услуги, включени в първоначалната заявка.

4.8 Възможност за разделяне на регистрацията: Въведена е възможност за разделяне на регистрацията в чл.68, ал.1 от ЗМГО, съгласно която разпоредба притежателят на марката може да раздели регистрацията, като обяви, че част от стоките или услугите, включени в първоначалната регистрация, ще бъдат предмет на една или повече отделно обособени регистрации. Стоките или услугите в отделно обособената регистрация не могат да се припокриват със стоките или услугите, които остават в първоначалната регистрация, или с тези, които са включени в други, отделно обособени регистрации.

4.9 Подновяване на експертизата по същество: Извън случаите по чл. 75, ал. 2 и 9 до вземането на решение по заявката проверката по чл. 11 може да бъде възобновена служебно от държавен експерт.

4.10 Промени в името и адреса на заявителя или притежателя: Заявителят, съответно притежателят, на марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в едномесечен срок от извършването й. По отменения Закон за марките и географските означения този срок беше три месеца.

4.11 Информиране относно изтичането на срока на действие на регистрацията на марка: В чл.65, ал.7 е предвидено, че Патентното ведомство информира притежателя или неговия представител за изтичането на срока на действие на регистрацията най-малко 6 месеца преди това. Ведомството не носи отговорност, ако е обективно възпрепятствано да предостави тази информация. Това е изцяло нова разпоредба, каквато не беше уредена в отменения Закон за марките и географските означения. До приемането на новия ЗМГО Патентното ведомство не е имало задължение да информира притежателя или неговия представител за изтичането на срока на действие на регистрацията на марка.

4.12 Административни нарушения и наказания: В чл.127, ал.1-3 са уредени административните нарушения и е посочен размерът на глобата или имуществената санкция за извършването на посочените в споменатите разпоредби административни нарушения, като също така са въведени нови състави на административни нарушения. Съгласно новия ЗМГО, размерът на налаганата глоба или имуществена санкция е увеличен значително, като за посочените в чл.127, ал.1-3 административни нарушения глобата е от 2000 до 10 000 лева, а имуществената санкция е в размер от 3000 до 20 000 лева. В отменения закон глобата беше от 500 до 1500 лева, а имуществената санкция – от 1000 до 3000 лева. При повторно извършване на нарушение глобата глобата е от 3000 до 15 000 лева, а имуществената санкция е в размер от 5000 до 30 000 лева, докато при отменения закон размерът на глобата беше от 1500 до 3000 лева, а имуществената санкция – от 3000 до 5000 лева. Освен това, съгласно новия ЗМГО, разпоредбите, които уреждат административните нарушения и наказания, се прилагат и по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България, докато при отменения закон това не е така.

III. Промени касаещи географските означения

5.1 Регистрациите на географските означения по отменения Закон за марките и географските означения за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008, за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014, се прекратяват от деня на влизането в сила на новия ЗМГО.

5.2 Производствата по заявките за регистрация на географско означение за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008, за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014, или по заявките за вписване на ползвател на такова географско означение, по които до влизането в сила на новия ЗМГО няма влязло в сила решение, се прекратяват.

5.3 Не се образуват административнонаказателни производства, а образуваните се прекратяват, за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, извършени до влизането в сила на новия ЗМГО.

5.4 В тридневен срок от влизането в сила на новия ЗМГО Патентното ведомство уведомява Международното бюро за прекратяването на националните регистрации на географски означения, въз основа на които са направени международни регистрации.

5.5 В чл.91, т.2 и 3 на новия ЗМГО са предвидени две изцяло нови основания за прекратяване на правната закрила на регистрирано географско означение, а именно: – когато се прекрати юридическото лице – единствен ползвател без правоприемство; – когато единственият вписан ползвател на географско означение се откаже от правото си на използване. В отнемения Закон за марките и географските означения беше предвидено само едно основание за прекратяване на правната закрила: когато престане да съществува връзката между качествата или особеностите на стоката и географската среда. Това основание не е променено и е залегнало в нормата на чл.91, т. 1 от новия ЗМГО.

ampforwp_custom_content_editor:

ampforwp_custom_content_editor_checkbox:

ampforwp-amp-on-off:

default

ampforwp-ia-on-off:

default

custom_permalink:

zakon-targovski-marki-2020-belejki