Откривайки истинската същност на бога, човек е успял да я възпроизведе. 

Хермес Трисмегит

Като всяка друга област от мирозданието, заедно с развитието на човешката цивилизация, изкуството е еволюирало и се е адаптирало към нея в продължение на векове.

С възхода на AI и машинното обучение, ставаме свидетели на появата на един нов вид изкуство – AI изкуството. Тази нова форма радикално поставя под въпрос традиционните разбирания за творчество и оригиналност, и отваря нови възможности за създаване на уникални и изключително провокативни визуални произведения.

Какво представлява изкуствения интелект?

Изкуственият интелект или Artificial Intelligence (AI) е симулация на човешката интелигентност в машина, проектирана да разсъждава и действа по подобие на човека. Oт създаването на първите AI през 50те и 60те години, до днес, имитирайки когнитивните процеси на хората, машините са успели да усъвършенстват действия, някога считани за невъзможни, като разпознаване на реч, решаване на сложни логически задачи и вземане на самостоятелни решения.

AI системите биват непрекъснато обучавани, посредством т.нар. “Machine Learning” или „машинно обучение“. Това е метод, който им позволява да се самообучават, за да могат да вземат решения, които не са им предварително зададени. Непрекъснатото развитие на AI, чрез захранването им с големи обеми информация и взаимодействие с хората, води до създаването на все по-интелигентни софтуери и системи, чието представяне се усъвършенства с всеки изминал ден.

Кратка история на AI (ИИ)

Възможността за създаване на изкуствена форма на живот вълнува човечеството от столетия, което може да проследим в изкуството и литературата. („Франкенщайн“ на Мери Шели от 1818г.). Първите автоматизирани човешки статуетки, откриваме още в древен Египет и Гърция, като вярващите са смятали, че те имат „душа“, ум и чувства, по подобие на хората.

Идеята за изкуствен интелект в съвременността се появява през 40те и 50те години, сред група инженери, психолози, математици и социолози и се базира на теорията, че човешкият мисловен процес може да бъде механизиран. Подобни теории се зараждат още през 17в., когато част от философите по това време, се опитват да приравнят принципите, които управляват съзнателната мисловна дейност, изцяло към математиката и логиката.

Със създаването на първите компютри, боравещи с числа, учените инстинктивно осъзнават, че щом компютърът може да обработва числа, то той може да обработва и символи, което е в основата на мисловния процес при хората.

Най-ранните разработки в областта на изкуствения интелект принадлежат на английския математик и пионер в компютъризирането Алън Тюринг. Още през 1935г., в едно от своите есета, той описва абстрактна компютърна машина с неограничена памет, съдържаща всички реквизити за обработката на информация – неограничена лента,  глава, която може да чете, изтрива и печата нови символи, програма – краен списък от инструкции, отделен от паметта, и програмен брояч. Универсалната компютърна машина на Тюринг се превръща в база на всички съвременни компютърни машини. 

Алън Тюринг и един от първите компютър в UK

През 1947г., по време на една от лекциите си в Лондон, Тюринг въвежда термина „компютърна интелигентност“, допускайки, че е възможно машината да се учи посредством опита си, като променя собствените си инструкции. През 1950г., в опит да обясни какво е интелигентност, Тюринг създава известния Тест на Тюринг – тест, показващ способността на машина да проявява интелигентно поведение, еквивалентно или неразличимо от това на човека.

Тестът се ръководи от човек, от другата страна на който стоят друг човек и машина, като на база на писмените отговори, които изпитващият получава на въпросите си, той трябва да прецени дали отговорите се дават от човек или компютър. Невъзможността да се различи кой разговор се води от човек и кой от машина, дава основание да се смята, че компютърът преминава теста и „машината може да мисли самостоятелно“.

Конференцията в Дартмут през 1956г. е събитието, на което за първи път се дискутира понятието изкуствен интелект и отбелязва началото на нова ера в компютъризирането.

От първите AI програми през 50те и 60те, като “ELIZA” и “Audrey”, способни да разпознават шаблони и гласови команди, до навлизането на AI технологиите в медицината и финансовото планиране през 70те и 80те, днес AI се използва практически навсякъде – безпилотни автомобили, чатботове, обслужващи клиенти, “умни домове” и др. В последните години AI трансформира дори и област, която може би доскоро сме вярвали, че ще остане незасегната от технологиите – изкуството. 

Какво представлява AI в дизайна?

AI дизайнът представлява форма на изкуство, в което се използва изкуствен интелект и алгоритми за машинно обучение, за генериране на изображения, видео и друга дигитална медия.

Чрез използване на машинни алгоритми се автоматизират определени базови дизайн процеси като обработка на изображения, съкращава се времето, необходимо за изпълнението на един дизайн проект, и е възможно бързо генериране на множество идеи.

За разлика от традиционното изкуство, AI дизайнът не изразява личните усещания на един единствен автор, или група автори, а се създава от машина, захранена с голям обем от данни за изображения и визуални стилове.

за какво се използва ai?

AI става все по-популярно, за което свидетелства нарастващия брой изложби и събития, представящи тази форма на изкуство. Най-често AI алгоритмите се проявяват в:

1. АI генерирани графики – създаване на графики и други визуални елементи напр. лога, икони и илюстрации;
2. Персонализиран дизайн – дизайн, адаптиран към индивидуалните предпочитания и изисквания на потребителя;
3. Генеративно изкуство – възможност за експериментиране чрез комбиниране на човешката изобретателност и интелигентността на компютъра за създаване на уникални произведения на изкуството;
4. Интерактивен дизайн – създаване на динамичен уебсайт дизайн или респонсивни анимации, посредством AI;
5. AI комбиниран дизайн – използване на AI за ускоряване на дизайн процеса, напр. с предложения за цветови палитри, лейаути и типография;
6. Автоматизиране –  на повтаряеми дизайн задачи като автоматично оразмеряване на графики за различни устройства и платформи;
7. AI дизайн проучване – използване на AI за анализ на тенденциите, моделите и поведението на потребителите в дизайн процеса.

Съществуват няколко метода, които се използват за създаване на AI дигитална медия:

• Generative adversarial networks (GANs) – вид архитектури за deep learning или т.нар. „дълбоко обучение“, които обучавайки две отделни неврални мрежи една срещу друга, могат да генерират изключително реалистични синтетични данни, които трудно се различават от истинските;
• Variational autoencoders (VAEs) – видове алгоритми за машинно обучение, използвани в сферата на „дълбокото обучение“. Като изучават съществуващи модели в бази данни, са способни да създават нова информация, като изображения или звуци;
• Софтуерни рамки за „дълбоко обучение“ като TensorFlow и PyTorch

Инструменти за създаване на AI дизайн

С навлизането на АI в изкуството, наред с традиционните дизайн инструменти, се появяват много нови, позволяващи на артистите да създават AI дигитална медия.

Някои от най-популярните инструменти на базата на AI през 2023г.:

• RunwayML – платформа за създаване на дизайн проекти и изкуство на база на AI с лесен за използване интерфейс;
• Stable Diffusion – AI генератор на фото реалистични изображения, посредством текстово описание;
• Dream – AI генератор на фото реалистични изображения, посредством текстово описание; Dream позволява качването на изображение като референция, от която могат да бъдат генерирани сходни изображения;
• Midjourney – един от най-добрите AI генератори; в момента се хоства на един от сървърите на Discord. За да може да се използва е необходимо присъединяване към сървъра, като командите се задават посредством Discord бот;
• Artbreeder (преди GANbreeder) – инструмент, позволяващ на потребителите да генерират и променят изображения на лица, пейзажи, картини и др.;
• DALL-E 2 – AI инструмент, който създава изображения от текстово описание, разработен от OpenAI, екипът, зад най-популярния в света в момента AI езиков модел ChatGPT;
• Deep Dream Generator – инструмент, който дава възможност да потребителите да създават уникални и фантастични изображения, използвайки алгоритми за „дълбоко обучение“;
• Petalica Paint – уеб базиран инструмент, който използва AI за превръщането на скици в завършени картини;
• Adobe Sensei – платформа на Adobe Systems, интегрирана за широк кръг от продукти на Adobe, в т.ч. Photoshop, Illustrator, InDesign и XD

Съществуват и много други онлайн платформи, както и мобилни приложения, които предоставят достъп до предварително обучени AI модели, с помощта на които артисти и ентусиасти без познания по машинно обучение могат да експериментират с AI.

Примери за AI дизайн в практиката

AI в ПРОДУКТОВия ДИЗАЙН

Инструментите на AI помагат на дизайнерите да създават продуктови дизайни по-бързо, предлагайки дизайн, базиран върху милиони други успешно реализирани дизайни.

AI може да предлага и изцяло нови варианти и на база вероятности, да изчислява до колко те биха привлекли вниманието на потребителите, както и да извършва автоматично 3D моделиране.

Чрез създаване на виртуални прототипи на продукта, дизайнерите могат да придобият предварителна представа как би изглеждал реалният продукт. Нещо повече – AI може да анализира състава на материалите, от които ще бъде изработен продукта и да предложи най-оптималните материали за целта. AI дава възможност за извършване на контрол по качеството в ранните етапи на дизайн процеса, ако индентифицира отклонения от дизайн заданието.

Пример за AI продуктов дизайн, Източник: https://designwanted.com/ai-product-design/

AI в UI и UX дизайна

На база на лицево разпознаване, AI може да определи пола, възрастта и местонахождението на потребителя. С тази информация UX дизайнера може да направи потребителското преживяване далеч по-персонализирано. Този механизъм позволява създаването на милиони варианти на страници на уебсайтове, базирани на профила и предпочитанията на потребителя.

На база на предходни проучвания, AI е способно да предвиди начина, по който потребителите четат текст на екрана и така помага на дизайнерите да разположат на ключови места елементите, върху които искат да насочат фокуса.

UI генериран layout, източник: @Davistaylorbro, Midjourney

AI в дизайна на опаковки

AI помага на дизайнерите за кратко време да създадат огромно количество вариации на опаковки на един продукт, като запазят стила на бранда и принципите на визуалната му идентичност. С негова помощ може лесно и бързо да се провери дали изборът на шрифтове, цветове и елементи съответства на дизайн брандбука на компанията.

Чрез анализ на тенденциите на пазара и целевата аудитория, AI може да помогне на дизайнера да направи по-добър избор, за да може продукта да се позиционира по-добре.

Използване на 80% AI за концепция за опаковка. Източник: https://www.packagingdigest.com/artificial-intelligence/packaging-design-red-alert-ai-crushing-it

AI в илюстрирането

AI има потенциала да бъде използвано по много и разнообразни начини за подобряване и ускоряване на процеса по илюстриране. Най-често, това са генериране на идеи или concept generation –  пресъздаване на една идея в различни илюстративни стилове; автоматично скициране, на база на предварително заучени движения на автора, автоматично оцветяване на черно-бели рисунки, позволявайки експериментиране с разнообразни цветови палитри; всякакви видове манипулиране на изображения като напр. премахване на фона, промяна на перспективата и прилагане на специални ефекти.

Източник: Midjourney

Етичната страна на използването на AI в илюстрирането в момента обаче, е една от най-горещите и оспорвани теми сред дизайнерите. В следващата част на статията ще разгледаме и обратната страна на AI в дизайна, както и някои малко известни факти и полезни съвети за дизайнерите и клиентите.

👉 Статията продължава във втора част тук. 

*Генеративното изкуство се развива с изключително бързи темпове. Двете статии са писани в периода февруари 2023г. и поради тази причина е възможно в момента на четене част от информацията да се различава.

custom_permalink:

ai-dizain-generativno-izkustvo-1ot2