Антони Христов от Pixar за мястото на фрийланс дизайнерите в големите анимационни студиа

Седмици преди началото на второто издание на форума Innovation Explorer, имахме възможността да зададем няколко въпроса на един от гостите на програмата на събитието – Антони Христов, художествен директор в „Пиксар“.

Антони Христов е роден в гр. София през 1961 г. Следва висшето си образование в Националната художествена академия, но през 1981 г., само месец преди да завърши, заминава за Америка. В периода 1988 г. – 1991 г. работи като аниматор в студиото на „Уолт Дисни“. Кариерата му в „Пиксар“ започва през 2000 г. и там има възможността да работи върху анимации като Wall-E, „Търсенето на Немо“ и други. В момента той продължава да работи като художествен директор в „Пиксар“, а на 25-ти февруари 2016 г. можете да го срещнете на живо на форума Innovation Explorer, където ще е гост на уъркшоп с тема „Творчески процес“.

Откъде черпи вдъхновение един аниматор в 21-ви век? От класически холивудски филми, от класическите рисувани анимации или от книгите?

Първо трябва да изясним термина “аниматор”. Аниматорите анимират, т. е. те са актьорите в нашия бизнес. Всеки черпи вдъхновение от различни източници – филми, театър, живота по принцип. Аз съм художествен директор и при нас пак, всеки намира вдъхновение там където го намери, но аз лично, не съм голям привърженик на вдъхновение от други филми, защото много лесно може да заграничи с плагиатството.

За мен класическото изкуство е далеч по-интересно като източник на инспирация. Например в последния филм, над който работих – “Toy Story that Time Forgot”, бях доста вдъхновен от европейските “ориенталисти” от 19 век, художници, които изобразяват Близкия Изток, художници като Жером, или поне тяхното виждане за тази част от света. Просто темата и историята на филма, беше идеална за подобен подход, защото се говори за екзотични герои, невиждани земи.. Осветлението е също доста специфично. Ориенталистите до голяма степен схващат екзотиката на светлината, тъмните сенки и ярката светлина – продукт на сухия въздух в арабската пустиня. Европа има различни сенки, защото е по-мокър климата и всъщност влагата – това са водни частици във въздуха, които дефузват светлината и сенките почти никога на са толкова контрастни, колкото в по-сух климат. Като пример само.

Какви са основните дилеми, които възникват при разработката на една анимация?

За мен, основните дилеми са винаги практически, в смисъл, балансът между продукция и история. Почти никога нямаме лукса на напълно завършена история преди да започнем продукцията и ако човек не внимава, може да инвестира доста време и енергия, (което е = пари), в неща, които евентуално може да не останат във филма. Винаги е дилема и винаги човек трябва да внимава.

Има ли тенденция анимационните филми да стават по-сложни и по-многопластови?

Защо трябва да са изключение? Всичко става все по-сложно и многопластово, не виждам защо и анимацията да не става такава. Просто публиката очаква все повече и повече.

Смятате ли, че успоредното разработване на различни анимации пречи на творческия процес?

Значи, не е лесно, но за щастие има различни екипи за различни проекти и аз лично много рядко съм въвлечен в повече от един проект в едно и също време.

Съгласни ли сте с твърденията, че американските анимации страдат от липса на разнообразие в расата и произхода на героите си?

Не. Раса и произход, не е нещо за което си мисля вечер преди да заспя. Всички сме едни и същи, и тези които се фокусират прекалено върху това кой от каква раса е, според мен, имат проблеми, над които би трябвало да поработят. Расата не е характер, а характеристика, така че зависи от историята, която филмът иска да разкаже, не от политически или обществени съображения. Това е мое лично мнение.

Антони Христов, личен архив

Смятате ли, че определени традиции в американските анимационни филми трябва да бъдат „нарушени“?

Като? Ние непрекъснато нарушаваме традиции. Според мен по-добрия въпрос е “не е ли крайно време Европа да създаде някои анимационни традиции?” Традиции и индустрия, която да може да се конкурира с американската, защото досега няма такава.

Възможно ли е адаптирането на българска митология в американска анимация или това е прекалено голям риск?

Отново, за каква история говорим? Ако директорът има история, която иска да разкаже, която непременно изисква включването или контекст на българска или зинзибарска митология, разбира се, трябва да се адаптира, но да се прави филм с цел адаптирането на нечия митология, е малко като впрягане на каруцата пред коня.

Работят ли големите студиа като Пиксар дистанционно с фрийланс специалисти при разработката на анимации? Ако – да, може ли да споделите съвети как участниците в Българска Дизайн Група да попаднат по-лесно в полезрението на студията?

Ние работим с един или два художника, които не са при нас на заплата. И те са в Щатите, но работят дистанционно на хонорар. Горе-долу дотам стига използването на външни хора. По принцип светът е пълен с много добри дизайнери. България има плюса, че би било по-евтино, което със сигурност е фактор за доста студиа. Тук в Пиксар, разбира се, избягваме ненужно харчене, но бюджетите са достатъчно удобни за да не се налага да се търсят чуждестранни групи за дизайн – от тукашна гледна точка. В България има много талант, и надеждата е, че евентуално някой ще създаде продукт, който ще може да се пласира, заедно с играчки и други части от това, което се нарича “филмова индустрия”, у нас и в чужбина.

Според мен това е сърцето на проблема – дизайнери и творци от целия свят, търсят работа в големите американски студия, чиито традиции питаме дали не трябва да бъдат разрушени. Преди известно време бях лектор на събитие в Полша и там първият въпрос от публиката беше “как се получава работа в Пиксар?”. Моят неподготвен и изненадан отговор беше “вие сте в Полша”.

Трудно е да обясни човек, че разликата е в манталитета. Докато Европа гледа на филмите, като на изкуство, което трябва да се поддържа от държавата и докато американците гледат на филмите, като на бизнес, който се поддържа с изкуство – Европа винаги ще негодува срещу американските традиции в киното, а младите европейски творци, винаги ще питат как да постъпят на работа в американските студиа…. омагьосан кръг.

Второто издание на Innovation Explorer е фокусирано върху глобалните иновации, процесите на взаимодействие и бъдещите тенденции. Организатори на събитието са „Капитал“ и „Иновейшън стартър бокс“. Те подкрепят “Българска дизайн група” и бяха любезни да предоставят една бронзова покана за форума, която ще може да бъде спечелена чрез участие в игра. Очаквайте скоро повече информация за регламента на играта.

/ интервюто взе Борис Глушков за BDG.bg

custom_permalink:

antoni-hristov-freelance-designers-animation-studios

ea_share_count:

{"Facebook":{"share_count":9,"like_count":9,"comment_count":0,"total_count":9},"Twitter":0,"Pinterest":0,"LinkedIn":7,"GooglePlusOne":0,"StumbleUpon":0}

ea_share_count_datetime:

1507050463

ea_share_count_total:

16